ОБЛОЖКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛО̀ЖКА ж. 1. Външна обвивка на книга, албум и под., обикн. изработена от гланцирана хартия и оформена художествено, която се поставя върху корицата. И ми подаде той една от лъскавите книжки на французойката.. На обложката някаква кървава страхотия. П. Незнакомов, ЖВ, 52. Албумът съдържа 172 страници със 135 едноцветни и многоцветни репродукции.. Подвързан е с цяло платно и обложка. ВН, 1960, бр. 2613, 3. Издаде детска поетеса / поема "Врана и кокошка" / и колко много ми хареса — / луксозната обложка. ВН, 1964, бр. 4110, 4.

2. Обвивка, обикн. от изкуствена материя (найлон, пластмаса), с която се покриват
книги, тетрадки, документи и под., за да се запазят при ползване. От същия материал се правят луксозни чанти, папки, обложки за лични паспорти, книги, тетрадки и други. ВН, 1963, бр. 3782, 2.