ОБЛО̀ЖНИК

ОБЛО̀ЖНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Тих и продължителен дъжд. Дъждът валеше равномерно, както вали есенният обложник. Ем. Станев, ИК III, 13. Кога дъждовните капки правят мехурчета — обложник щял да бъде дъжда. Ив. Кирилов, Съч. II, 8-9. Заваля дребният есенен дъжд — обложникът.. Заровените житни зърна дълго стояха в тъмнината. Капките на обложника ги намериха, намокриха им ризите. А. Каралийчев, ЛС, 65. Вода рукна редом, която изпозанесе пръстта от нивята,.. Днес за днес, из ден в ден, си имаме дъжд обложник, затуй и бубите ни осугарнаха. ЦВ, 1859, бр. 430, 2.

Списък на думите по буква