ОБЛЪЧВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛЪ̀ЧВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от облъчвам и от облъчвам се. Всяко облъчване през време на бремеността.. се отразява по някакъв начин на детето. Това се отнася и до рентгенови облъчвания, предприети с диагностична или лечебна цел върху майката. Вл. Андреев, АЕ, 43. Светенето на някои фосфори продължава с часове и денонощия след прекъсването на облъчването. Физ. Х кл 1951, 183. ^● Обр. Малки, едва доловими прояви на взаимна нежност между момъка и девойката се предават на всички като съживяващо облъчване. Бл. Димитрова, Лав., 61.