ОБЛЯГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛЯ̀ГАМ¹, ‑аш, несв.; облѐгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. облѐгнат, св., прех. 1. Разг. Допирам нещо до друго, до някаква повърхност, за да го закрепя в определено, обикн. вертикално, изправено положение; опирам, подпирам. Най-после останах сама в бараката. Облегнах малкото си огледало върху куфара. Бл. Димитрова, ПКС, 7. Нимфидора.. облегна дръжката на метлата до гърдите си и опря запретнатите си ръце на хълбоците. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 99. На дървото, което са намирало близо до огъня, биле окачени юзди.. и конски торби. Шест пушки биле облегнати на дървото. Л. Каравелов, Съч. IV, 153. // Допирам тялото си или част от тялото си до нещо, до някаква повърхност за по-голяма устойчивост или за удобство; опирам, подпирам. Изкачвах се на тавана, облягах лакти върху перваза на едно тясно прозорче и оттам наблюдавах владенията си. А. Гуляшки, ДМС, 177. Нейко заклати снага, отиде при жените, облегна гръб на снопите и заслуша. К. Петканов, МЗК, 83. Колкото си ми хубава, Милкано, колко си ми гиздава... А косата ти е тънка свила и се къдри между пръстите ми... Облегни глава на коляното ми, не бой се от нищо, облегни глава. Р. Стоянов, М, 51.

2. Непрех. Диал. Облягам се (във 2 знач.). Двайсет и петте трудодни са добра прибавка към пенсийките — неговата и на баба Тренчовица. Не облягат старците ни на снахи, ни на зетьове. М. Кюркчиев, ВВ, 131. Облегнали сме само на Ивана. Н. Геров, РБЯ III, 302.

3. Остар. и диал. С предл. върху, връз. Възлагам, стоварвам, струпвам (работа, задължение и под.) на някого. След смъртта на царица Мария той сичките си работи облегна връз комиса, който отколе бе приучил царя да бъде мързелив и тежък на работа. Е. Мутева, РБЦ (превод), 17.

4. Непрех. Остар. За грижа, задължение, отговорност и под. — оставам, падам върху някого, поемам се от някого; лягам. Аз бях твърде много залисан както с нарежданието на печатницата, така и с други някои работи, които бяха облегнали само на мене. Хр. Ботев, Съч. 1929, 400.

5. Прен. Остар. Книж. Базирам. Българското освободително движение трябва да отхвърли веднъж завинаги всяка чужда помощ.. и да облегне освободителната борба върху собствените сили на народа. Ив. Унджиев, ВЛ, 105. В последвалия в Цариград турско-български договор нашата дипломация не можеше да не уважи принципа ..,

на който тя облягаше притязанията си по съединението на Румелия с България. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 69.

6. Прен. Остар. В съчет. с надежда, вяра, упование и под. и с друго същ. с предл. на, върху. Свързвам своите надежди, вяра, упование и под. с някого, с нещо, възлагам надеждите си на някого, на нещо. Най-добрите свои упования, вярата си в бъдещето [Йордан Маринополски] обляга върху младежта. Ив. Богданов, СП, 110. Как трябва убо ние сега да постъпиме.. в такива преважни обстоятелства, да би могли да достигнеме до желаемаго си успеха? На кого да облегнеме надеждите си? Г. С. Раковски, БВВ, 39. облягам се, облегна се страд. от облягам в 1 и 5 знач. Около врата и раменете на клиентката се поставят две хавлиени кърпи.. Главата се навежда леко назад и се обляга на легена. Г. Георгиев и др., ФПБ, 47.

ОБЛЯ̀ГАМ СЕ несв.; облѐгна се св., непрех. 1. Обикн. с предл. на. Допирам се до някаква повърхност, до нещо така, че то да понесе тежестта ми за по-голяма устойчивост или за удобство; опирам се, подпирам се. Демна не отговори, погледна Найдена, пристъпи към него и се облегна на рамото му. К. Петканов, ОБ, 201. Асен впряга старата кобила, обляга се на канатата и гледа закачливо девойчето. К. Константинов, СЧЗ, 169. Поспираше се, облягаше се на пушката си и гледаше наляво, гледаше надясно. Й. Йовков, СЛ, 186. Тончо Славеят седнал турски и облегнал са с десния лакът на една от шарените жълто-черни возглавници. Л. Каравелов, Съч. II, 84. Ела, облегни се на мойта ръка. / Нощта е беззвездна. Така — / по-крепко. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 33. // Като седя, допирам плътно гърба си до нещо за удобство. Седни, како, настани се на миндерчето! .. Ха така! Ха, подигни се, качи си краката горе! Облегни се. Тъй, тъй. Удобно да ти е. Чудомир, Избр. пр, 140. Той хвана с една ръка дръжката на сребърната си сабя, другата .. сложи върху гърба на канапето. Красивата Ефросина се облегна назад и докосна с рамо ръката на генерала. Ст. Дичев, ЗС I, 258. Морни от вечерята, сватбарите са се облегнали на столовете и тютюневият пушек налягва върху трапезата. П. Тодоров, И II, 9. // Рядко. За сграда, постройка и под. — допирам се плътно със задната или страничната си част до нещо; опирам се. Антаблеман опасва църквата, а продължава и върху издадените встрани триосни крила, с които тя се обляга на разположената зад нея манастирска сграда. М. Бичев, АНВ, 132. Теодосий тръгна по пътечката, която леко възлизаше към манастира. Добророман го настигна и му посочи една килия, която се облягаше на един вековен бряст, най-близо до реката. Ст. Загорчинов, ДП, 204-205.

2. Прен. Разчитам, уповавам се, осланям се, надявам се на някого, на нещо; опирам се. Големите въоръжени действия, разиграли се из Търновско, всъщност били борба между Тръстениклиоглу (разчитащ на местния аян) и Пазвантоглу (който се облягал на кърджалийските съединения). В. Мутафчиева, КВ, 212. От днес нататък всеки ден, за всичко, всеки ще трябва да се облегне сам на себе си, на собствените си мускули, на собствения си разум и сърце. Й. Радичков, ГП, 66. Очакваха войната да свърши до зимата. Но дори и Въкрил Воденичаров им каза, че на това много не трябва да се облягат. Г. Караславов, ОХ II, 245. Женските прегръдки не са достатъчни да дадат мирен сън на един цар: потребно е да се обляга още и на десет хиляди копия. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 148. България се облегна изключително на поддръжката на Тройния съюз, понеже Русия се обяви против княза. С, 1894, бр. 1508, 1.

3. Прен. Имам за основа, за изходно начало нещо, изхождам от нещо; основавам се, опирам се, базирам се. Всеки производствен процес в най-широк смисъл се обляга на механиката. Физ. VIII кл 1980, 7. Понеже му липсва конструктивно въображение,.. той [Ив. Ст. Андрейчин] изхожда предимно от личните си преживявания, обляга се върху действителни случки, черпи поводи от чужди художествени творби. Ив. Богданов, СП, 179. Хипарх и Птоломей, истинните гръцки астрономи, отхвърлили учението, което са облягало на таквизи пусти и безсмислени доводи. Д. Витанов, НС (превод), 44. Сега да разгледаме някои чудни явления, които ся видят през стъклени лещи и които ся облягат на ломението на светлината. Й. Груев, Ф (превод), 135.

4. Диал. Лежа, излежавам се без да върша някаква работа. Облегнал ся е, та не ще ничто да похване. Н. Геров, РБЯ III, 302.

◊ Облягам се като бербер. Диал. Чувствувам се удобно, разположил съм се добре. Облягам се като на бащиното си коляно. Диал. Самоуверено, без основание разчитам на подкрепа от човек, който съвсем не е длъжен да ми бъде в помощ. Облягам се / облегна се на гърба на някого; облягам се / облегна се на нечий (някакъв) гръб.Разг. Разчитам изцяло на подкрепата, на помощта на някого. Барем да беше здрава в очите, пак би взела чужда работа, пак би изкарала некоя кора хляб:.. все би било некоя помощ, все не би се облегнала съвсем на бащин гръб. М. Георгиев, Избр. разк., 238. Нима и Любобратич щеше да ги трепе по хиляди тия кучета [турците], ако да се не облягаше на силен гръб? Ив. Вазов, Съч. ХХII, 116.

ОБЛЯ̀ГАМ², ‑аш, несв.; облѐгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. облѐгнат, св., прех. Остар. Книж. Обкръжавам, обсаждам. Войската, като отстъпи, облегна

сичкий град и от немане работа захвана да плени и пали околните села. Н. Бончев, ТБ (превод), 41. облягам се, облегна се страд.

— От рус. облегать.