ОБМИСЛЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБМЍСЛЕНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество на обмислен. Всеки разказ и стихотворение бивали обмисляни от начало до край до най-малки подробности.. Въпреки тази обмисленост обаче той [Йовков] познавал ефекта на щастливото, моментално хрумване, на случайния възторг. Сб??СЕП, 484. Резултат на обмислеността, обосноваността на решенията е тяхната твърдост. Решителният човек е твърд във взетите от него решения. Псих. Х кл, 153-154. Ние считаме всяко мнение относително до това [училищното] "дело" за важно и полезно, особено когато е то изказано с такава обмисленост, каквато преобладава в статята на г-на И. А. Ковачова. ПСп, 1876, кн. 11-12, 179.