ОБМЍСЛЯМ

ОБМЍСЛЯМ, ‑яш, несв.; обмѝсля, ‑иш, мин. св. ‑их, св. 1. Прех. Мисля, размишлявам върху нещо в подробности, разглеждам нещо от всички страни, обикн. за да взема решение какво да предприема, какво да кажа или напиша; обсъждам, премислям, про‑

мислям. Потресен предварително от успеха си, той се колеба около месец, уверявайки се, че обмисля най-подходящите методи за експеримента. Съвр., 1980, кн. 1, 51. Още през нощта беше обмислил план за борба с вълците и щом се развидели добре, той се залови на работа. Ем. Станев, ПЕГ, 42. Той говореше бавно. Обмисляше всяка дума, която изговаряше. Ал. Спасов, С, 63. — Тръгвайте! — Не бързайте! Да обмислим добре какво ще правим — каза една от жените. П. Спасов, ХлХ, 237.

2. Непрех. Остар. Помислям. Свети Теодосий .. повика на събор всички свои сподвижници да обмислят върху това и да поискат от Господа, щото зачатието на хората да стане чрез невинен поглед. Елин Пелин, Съч. IV, 12-13. Не е имал самообладанието да си даде отчет, да обмисли ясно за самосъхранението си, както диктува здравий разум всякому нормалному человеку. С, 1894, бр. 1475, 4. обмислям се, обмисля се страд. от обмислям в 1 знач. Поради тези и други подобни спънки обмисляло се преместването на дружеството в Турция в някое централно място. М. Арнаудов, БКД, 237. — Таз работа трябва да се обмисли добре — каза Йови. Й. Йовков, ЧКГ, 261.

Списък на думите по буква