ОБМИТЯ̀ВАМ

ОБМИТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; обмитя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Облагам нещо с мито.- Хм — озадачи се чиновникът и започна да прелиства разсеяно тарифната книга. — За пръв път ми се случва да обмитявам такъв предмет. Св. Минков, БФ, 22. — На мене ми обмитиха преди два месеца, като се връщах от Карлови вари, един куфар с багаж. Я. Антов, СбХС, 333. // Представям, обявявам нещо, за да бъде обложено с мито. Когато го преведоха с лодката до митницата и той се зазяпа по тълпите чужденци, които обмитяваха стоките си, веселият лодкар се измъкна нанякъде и наскоро дойде с двама войници. Й. Вълчев, СКН, 330. обмитявам се, обмитя се страд. Вторият начин за спестяване на мито бил, като се внася определено количество сурова захар, но се обмитява по-малка част от товара. ДТ, 1998, бр. 251, 8.

Списък на думите по буква