ОБМУНДИРОВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБМУНДИРО̀ВАНЕ ср. Воен. 1. Отгл. същ. от обмундировам и от обмундировам се. Запасните войници още не бяха получили всичко за обмундироването си. Ако имаше калпаци, не стигаха ботуши. В. Геновска, СГ, 335.

2. Обмундировка (в 1 знач.); обмундирование. Тяхното [на пленниците] обмундироване и облекло се различаваха от тези на останалите колониални марокански части. Ал. Гетман, ВС, 331.