ОБНАДЕЖДАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБНАДЕЖДА̀ВАМ, ‑аш, несв.; обнадеждя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Правя, предизвиквам у някого да се появи надежда, вдъхвам, будя у някого надежда; обнадеждвам. През май 1797 г. отцепникът [Пазвантоглу] действително преустановил явни връзки с главатарите из средна Северна България. Това обнадеждило централната власт. В. Мутафчиева, КВ, 154. Тази мисъл ме вълнуваше, обнадеждаваше ме и аз вървях след заточениците ободрен. Ст. Дичев, Р, 36. — Вашите [на Бешков] карикатури не обезверяват, а обнадеждават. Ал. Гетман и др., СБ, 160. Той [Страшимиров] скоро изживя покрусата си от войната и отново тръгна със своите сказки между народа да утешава и обнадеждава. Сб??СЕП, 114. Показах ги [трите сборника] на г-на Иречека.. и го попитах: дали не бих получил някоя субсидия, за да напечатам кое-годе от тези трите. Той мя обнадежди и ми каза да подам прошение за пословиците. П. Р. Славейков, ПХС, 39. обнадеждавам се, обнадеждя се страд. и взаим.

ОБНАДЕЖДА̀ВАМ СЕ несв.; обнадеждя̀ се св., непрех. Изпълвам се с надежда; обнадеждвам се. — Човек не може, като търси друг изгубен човек, да не го намери по някое време. Макар че ние със Стоилът, като търсехме с фенера, много не се обнадеждавахме! Й. Радичков, К, 58. Навсякъде бяха възобновени стари комитети, заглъхнали след обесването на Левски. Селяните отново се обнадеждиха. Д. Марчевски, ДВ, 118. Четите, които минали по Балкана, развълнували старо и младо. Сиромасите се обнадеждили, а турците съвсем изгубили ума си. Ст. Дичев, ЗС I, 539.