ОБНАДЕЖДАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБНАДЕЖДА̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от обнадеждавам и от обнадеждавам се; обнадеждване. — Колко е хубаво, колко е прекрасно! — вълнувал се [Д. Христов] и искра на обнадеждаване лумнала в потиснатото му съзнание. Ст. Грудев, ББ, 17.