ОБНАЖВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБНА̀ЖВАМ, ‑аш, несв.; обна̀жа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. Книж. Оголвам, разголвам. Леко трептеше, играеше езерото — за миг му се стори [на Наум], че от синьозелените му води ще се появи самодива, обнажила хубава снага. Д. Спространов, ОП, 360. Анет, с маниера на изтънчена кокотка, веднага започна да се държи предизвикателно към него, обнажи гърдите си и го измери с премрежен поглед. Д. Ангелов, ЖС, 226. Той [цар Петър] стоеше ням .. и гледаше космати ръце да обнажват мечове над главата му. Н. Райнов, КЦ, 84. Когато си той обнажил яките плещи и ръце, женихите са почудили, като видели неговото юнашко телосложение. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 116. ^● Обр. И сякаш че из ада / обнажва мощна гръд, / изплавал / бавно къмто запад, / космат стоманен облак. Н. Хрелков, ДД, 99. обнажвам се, обнажа се страд. и възвр.

ОБНА̀ЖВАМ СЕ несв.; обна̀жа се св., непрех. Остар. Книж. Оголвам се, разголвам се. Зюйле ханъм въздъхна само мълком, отпусна се на скъсания дюшек, подигна жадени мишци и под разгърнатата мигом фереджа се обнажиха високите ѝ гърди. П. Тодоров, И II, 20.

— От рус. обнажать.