ОБНАРОДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБНАРО̀ДВАМ, ‑аш, несв. и св., прех. 1. Обявявам, съобщавам, огласявам чрез печата нещо (закон, наредба, правителствено решение и под.), за да го направя всенародно, обществено достояние; публикувам. Настоятелите [на дружеството] обнародват списъка на небрежните настоятели с надежда да ги засрамят и трогнат за точно изпълнение на поетите задължения. М. Арнаудов, БКД, 40. За да бъде заканата му
по-тържествена, той [Бендерев] я обнародва и в Държавен вестник и я залепи по улиците. С. Радев, ССБ II, 30. Князът утвърждава и обнародва одобрените от Народното събрание закони. ПОУ, 5. Настоятелството ще обнародва в един от идущите броеве годишний билянц на приходите и на разходите му [на сп. "Читалище"]. Ч, 1871, бр. 22, 673.
2. Издавам, отпечатвам нещо (книга, статия и под.); публикувам. В резултат на упорита работа младият учен обнародва обстойната си студия върху книжовното наследство на .. Юрий Венелин. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 18. След година и половина г. Влайков започна да обнародва пълно събрание на съчиненията си. СбЦГМГ, 398. — Халек минувал за поет още в гимназията; обнародвал първите си поетически трудове още доро бил гимназист. Ч, 1875, бр. 3, 120-121. Творенията си недейте бърза / да обнародвате поети млади. Ст. Михайловски, БСб, 1914, кн. 10, 649.
3. Остар. Книж. Разгласявам, оповестявам. Ако ни е по-приятно да оправдаваме другите, неже да ги осъждаме,.. и да крием недостатоците им, неже да ги обнародваме, то Бог ще покаже подобно милосердие към нас. КТЕМ, 109. Евангелието излага праведното осъждение на престъпниците на Божийт закон, но главното му намерение не е да обнародва осъждението им. ИЗ 1877, 340. Той [императорът] обнародва, какво Иван Мичев, като внук на Ивана Асеня II, е най-ближен наследник на българската корона, та трябва той да ся възведе на престола. Д. Войников, КБИ, 161. Струвай всегда добро и не го обнародвай. А. Никопит, УД (превод), 296. обнародвам се страд. Приготвени били стенографи за събранието, за да запишат всичко, което ще се говори, и то щяло да се обнародва после. М. Арнаудов, БКД, 97. Такожде и в "Българските Книжици" обнародваха се доста народни песни. Н. Бончев, Съч. I, 132.
— От рус. обнародовать.