ОБНЀМАМ

ОБНЀМАМ и ОБНЍМАМ, ‑аш, несв.; обнѐма, ‑еш, мин. св. обнѐх и (рядко) обнѐмах, прич. мин. св. деят. обнѐл и (рядко) обнѐмал, прич. мин. страд. обнет, св., прех. Остар. Книж. Обхващам, обемам. Ония, които особено ги обичат [гледките],.. отиват по околните върхове, за да обнемат с възхитения си поглед от висотата на чаловете панорамата на Рила. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 56. Тоя двоен напредък, нравствений и умствений, обнима целий ни душевен напредък. Лет., 1874, 106. Учений звездоброец показал в целий свят разпръснатий еднакво плат и да отговаря току-речи на мисълта, що във вето време на людието са е престорвало за пропаста, която е обнемала началото на сичко ново, което по-късно е щяло да са образи и да са струпа на слънца.. и на опашати звезди. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 29. Сенатът, обнет от ужас, два дни не са разиждал, като търсел средство за опасението на отечеството. Н. Михайловски, РВИ (превод), 227. обнемам се и обнимам се, обнема се страд. Ако уделим на тях [естествените науки] по два, или нека бъде три часа.. в неделята, то не може да се обнеме широкия им кръг, а с общи погледи далеч не може да се отиде. Н. Бончев, Съч. I, 62-63.

— От рус. обнимать.

Списък на думите по буква