ОБНЕМАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБНЀМАНЕ и ОБНЍМАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от обнемам, обнимам и от обнемам се, обнимам се; обхват. Преди да търсим реда, в който ще си представи някой мислите, трябува той да си е направил един друг по-общ, дето е потребно да влазят само първите мисли и главните идеи; един предмет ще бъде определен и човек ще познае обнимането му. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 11.