ОБНИЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБНЍЗ м. Диал. Украса от нанизани мъниста и под., с която се обшива нещо. Ама царят ферман прати: Да не носят моми зелени фустани, шити бели ръкави с червени шевици и бели дюлбени с тънки обнизи. Д. Яръмов, БП, 136. Стана Божил, оседла си коня с жълто седло, сини обнизи. Д. Яръмов, БП, 123.