ОБНОВИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБНОВЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Книж. Лице, което обновява нещо. Повечето от бъдещите импресионисти започват творчеството си под влиянието на художници като Кубре и Коро и в началото биват смятани, пък и сами се смятат, за продължители и обновители на реализма. Изк., 1950, кн. 3, 203. Другите здания все били разорени и опустошени огнем от звероподобните тогдашни завоеватели. Това се потверждава и от едно писмо, което е написано от последните обновители монастирски. Неофит Рилски, ОМР, 31.