ОБНОВИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБНОВЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Книж. Който обновява или чрез който се обновява нещо. Той не беше носител — байрактар на някоя особена идея.., нито беше апостол на гръмливи обществени и политически преврати в една епоха на жива работа, на трезв и обновителен труд. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 48. Днешният млад човек ревниво пази емоциите си, но воюва за правото на всяко поколение да бъде по-мъдро,.. по-обновително от предишното. В. Тихолова, КЖ, 46.