ОБНОВЛЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБНОВЛЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Книж. Обновяване, обнова. Банална приказка е, че нямало нищо ново под слънцето.. И повече дори: непрекъснат е процесът на обновлението. Г. Бакалов, Избр. пр, 367. Но и помимо индивидуалната работа над езика, художникът не трябва да изпуща от очи че има работа с един организъм, чийто самостоятелен живот е подчинен на изменения и обновления. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 47. Напразно ходя, Боже, по света, напразно проповядвам обновление; не мога души заспали да пробудя, мрачни умове да осветля. Ст. Михайловски, БСб, 1915, кн. 5, 251.

— От рус. обновление.