ОБОБЩАВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОБЩА̀ВАЩ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. сег. деят. от обобщавам като прил. 1. Който има способността да обобщава, да прави обобщения. В публицистиката, която ни остави Ботев, прозира смел, търсещ, бляскав и исторически обобщаващ ум. РД, 1949, бр. 138, 6.

2. В който се съдържа обобщение; обобщителен. Народното страдание е разкрито чрез обобщаващата картина в началото на разказа и чрез думите на Младен. Лит. ХI кл, 98. Често се разгаря полемика.

С внимание се изслушва обобщаващият отговор на ръководителя. РД, 1950, бр. 220, 2. Обобщаваща статия. Обобщаващо изказване.