ОБОДРЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОДРЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. 1. Само ед. Ободряване. Особено се препоръчва [минералната вода] след боледуване за ободрение. БД, 1909, бр. 11, 4. Видеше ли, че някой е уморен или ядосан, ще прави, ще струва, но винаги ще стигне до някоя шега, за да внесе ободрение в настроението му. Ив. Димов, АИДЖ, 104. Празник като днешния беше необходим случай да си припомним, да си кажем дума на ободрение, да погледнем с вяра в себе си. Ив. Вазов, ПЮ, 102.

2. Рядко. Обикн. мн. Ободрителни думи. И винаги в писмата ѝ.. не липсваха съвети, ободрения и практически смисъл. Ив. Вазов, ИСМ, 14.