ОБОДРИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОДРЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който ободрява, освежава; ободряващ. Излезе на големия мост да се поразходи.. Привечер оттам лъхаше лек, освежителен ветрец, носеше се приятен ободрителен продух. Г. Караславов, СИ, 67. Ободрителна хладина лъхна из нея [низината] и като че заедно с хладината го лъхна и гален спомен из далечно минало. Ц. Церковски, Съч. III, 20. Сънят на доктора сега беше толкова дълбок, ободрителен и сладък. Г. Караславов, Избр. съч. II, 108.

2. Прен. Който внася бодрост, насърчение, вяра или надежда; насърчителен, окуражителен. Весел, приказлив и шегобиец, той помагаше на болния колкото със своите церове, толкова и с ободрителните си думи. Т. Влайков, Пр I, 78. Новините от ден на ден ставаха все по-радостни и по-ободрителни. Г. Караславов, Т, 94. Достраша го, но той чу отдире си ободрителния глас на приятеля си, засили се и скочи благополучно на острия камък. Ив. Вазов, Съч. VIII, 54. С мисъл да спомогна спроти силите си за разкриването на нашето минало, предприемам да издам няколко списания по блъгарската история.. Решавам се на такова предприятие с надежда, че.. те ще бъдат посрещнати с ободрително съчувствие от блъгарските книголюбци. М. Дринов, ППБН, 6.