ОБОДРИТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОДРЍТЕЛНО Нареч. от ободрителен; ободряващо. Шумът на водата из камъните, плисъкът на водопада, разляната вълнообразна песен на горска шума — всичката тая свежест на планинско усое лъха ободрително. М. Кремен, Б, 97. Това, което ми разказваше непознатият, беше много вярно и ми подействува ободрително. Разбрах, че на него му е тежко, но той говори така с мене, за да ме ободри, да ме окуражи. Кл. Цачев, СШ, 13-14. — Кураж! Ще направя всичко възможно... — прошепна ѝ той тихо, като за момент си даде воля и я загледа ободрително. Д. Ангелов, ЖС, 288.