ОБОДРЯ̀ВАМ

ОБОДРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; ободря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя някого да стане бодър, свеж или по-добър, по-свеж, по-енергичен. Райчо беше зашеметен. Облякоха го и го качиха пак на шейната. Студът го ободри. Д. Габе, МГ, 61. Ще ти дам лекарство, което ще те освежи и ободри. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 68. Скоро всички се събудиха, но изглеждаха все още сънливи.. Следобедният сън под задушната мараня на платнището не ги беше ободрил. П. Вежинов, ДБ, 125.

2. Вдъхвам бодрост, вяра, кураж; насърчавам, окуражавам. Със своята веселост и добродушност тя умееше да ободри най-очаяния човек, да развесели и най-тъжната натура. Сл. Трънски, Н, 290. При последното свиждане той забеляза колко много е отпаднал баща му.. Иван се помъчи да го ободри с няколко думи през решетката, но бащата само заклати печално глава. Г. Караславов, Т, 98. Бачо Киро с пламенно слово ободри момчетата. — Правдата е с нас, момчета! Смърт на тиранина! Д. Марчевски, ДВ, 186. ободрявам се, ободря се страд., възвр. и взаим. "Почва се" — каза си Мидхат и с тези думи искаше да се ободри. А вместо това неочаквано се почувствува без опора. Стори му се, че е започнал борбата не както беше нужно. Ст. Дичев, ЗС I, 369. В тия срещи ободрявахме се един други и утешавахме се за злините на настоящето. К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 835.

ОБОДРЯ̀ВАМ СЕ несв.; ободря̀ се св., непрех. 1. Ставам бодър, свеж, жизнен, енергичен. Скоро се чува далечен шум на вода, пътечката се спуска, животните се ободряват и забързват. К. Константинов, ПЗ, 64. ‑... Ще кажа на сестрата да ни направи по едно кафе, да се ободрим. Ем. Станев, ИК I и II, 220.

2. Добивам кураж, вяра, ставам оптимист. А пък за Софка... сватба да дигам значи?... — той се оживи, ободри се, по лицето му мина радост. — Така да бъде, щом казваш, на добър час! Ти ще си ми гост, отче дяконе. Ст. Дичев, ЗС I, 274. Когато театърът ехти и се тресе от .. ръкопляскания, на артиста става добре, ободрява се, добива крила. Ив. Вазов, Съч. ХII, 183.

Списък на думите по буква