ОБОДРЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОДРЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от ободрявам и от ободрявам се; ободрение. Както уморения от житейски грижи и недъзи любител на природата, тъй и отпадналият физически пътник всякога в планинските недра ще намери пълно съживяване на своите нерви,.. подсилване на своята енергия и ободряване на духа си. РН, 1910, кн. 8-9, 215.