ОБОЖАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОЖА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Книж. Отгл. същ. от обожавам и от обожавам се; обожание. Нейната [на Димана] натраплива склонност да го идеализира дразни Влад. Никой мъж не може да понесе тежестта и задълженията на женското обожаване. Бл. Димитрова, ПКС, 226. Пред мене стоеха вси мъже на голямата земя — и аз можех да убия всекиго, погледне ли ме под вежди. Ала в очите им блестеше само любов и

обожаване! Н. Райнов, ВДБ, 27-28. Жената не тряба да търси да угождава другиму освен на своя мъж. Тя няма потреба от обожаванията на публиката. Ч, 1875, кн. 4, 169.