ОБОЖА̀ТЕЛ

ОБОЖА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Мъж, който обожава, харесва някоя жена, влюбен е в нея. Имаше трета формула, чрез която се спасяваше от досадата да бъде груба.. Глутници от обожатели ѝ се кълняха в любов и на всекиго тя трябваше да отговаря, че вярва в думите му, но не е решила още да се омъжва. Д. Димов, Т, 41-42. Тези очи със своята меланхжолична влажност дълги години бяха създавали грижи на нейния мъж, защото бяха обект на съзерцание от много обожатели. Д. Кисьов, Щ, 359. Гледаше я прехласнат и мечтателната усмивка.. подсещаше жената, че нейният някогашен обожател изпитва истинско удоволствие от присъствието ѝ тук. Х. Русев, ПС, 46.

2. Книж. Човек, който обожава, боготвори, прекланя се пред някого или нещо. Князът на България е един от горещите обожатели на природата ѝ и деликатен ценител на редките ѝ хубости и величави картини. Ив. Вазов, Съч. ХV, 82. Ако да нямаше по света подобни слепи обожатели на блясъкът и на богатството.., то не би имало и хаджии, чорбаджии и различни други тунеядци. З. Стоянов, ЗБВ I, 30. Паметникът [Траянови врата] пострадавал и от една особена причина: мнозина пътници, обожатели на гръцките старини, нарочно отчупвали камъне от паметника, за да ги занасят в отечеството си. Л. Милетич, СбНУ VI, 131.

Списък на думите по буква