ОБОЖА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. Който изразява обожание. Трайчев слезна и се разхождаше пред вагоните, хвърляйки усмихнати, обожателни погледи към момата. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 107.