ОБОЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБО̀З м. Воен. Съвкупност от превозни средства и товарни животни към войскова част за пренасяне на хранителни и бойни припаси. След войските се точеха безконечните ешалони на обозите — здрави балканджийски каруци, впрегнати в дребни, но яки кончета. П. Вежинов, ЗЧР, 24. Надвити.., те [кърджалиите] трябвало отново да отстъпят в Плевен.. В туй време откъм Видин бил потеглил обоз с храни и боеприпаси за обсадените кърджалии. В. Мутафчиева, КВ, 130. Подир войската сега вървеше още по-голям обоз от коне и волски коли с плячката, която носеха българите след тоя продължителен поход. Д. Талев, С II, 212.

— От рус. обоз.