ОБОЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБО̀ЗЕН, ‑зна, ‑зно, мн. ‑зни, прил. Воен. 1. Който се отнася до обоз. Поскърцваха на несмазаните колелета разнокалибрени оръдия, дълго се точеха обозни коли, смесени с бойните части и натоварени с покъщнина. П. Вежинов, ЗЧР, 47. Късно след изгрев слънце ромейските отряди заизлизаха от своя лагер, който щеше да се пази от

обозните войски. А. Дончев, СВС, 787. В края на септември 1944 година полкът се стягаше за фронта. Железари чукаха обозните каруци, подковачи оглеждаха копитата на впрегнатите коремести коне и кобили. Б. Глогински, БВ, 1971, кн. 6, 23.

2. Като същ. обозен, обозния<т>, м, обозни<те>, мн.. Обикн. членувано. Войник от обоза. Моят спасител е добродушен обозен, с бронзово лице. Л. Стоянов, Х, 51. Застъпи опашката на обоза и започна мъчително да се прокрадва напред. Обозните, мъже по-възрастни от него, учудено го гледаха. А. Гуляшки, ЗВ, 35-36.