ОБОЗНАЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОЗНАЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; обознача̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Книж. 1. Поставям знак, бележка на нещо; отбелязвам, означавам. Трябваше да обозначи пътя на войските — кой отред през къде да мине и на кое място да се съберат всичките отреди. А. Гуляшки, ЗВ, 119. Законът.. установява данъци, които всеки трябва да плаща: той обозначава границите на индивидуалната свобода. Бълг., 1902, бр. 526, 2. [Търговецът] да туря всяка стока на нейното място, да обозначава цената върху всякой предмет. К. Кърджиев, А, 321.

2. За някакъв предмет — давам възможност да се разбере къде се намира нещо; указвам, посочвам, бележа. От върха на Айфеловата кула се открива изключително внушителна и красива гледка — до 67 км далечина.. Арки, високи колони, и различни паметници обозначават местата на площадите. Ив. Мирски, ПДЗ, 97.

3. Показвам смисъла, съдържанието на нещо; означавам, знача. Собствено този род поръчителство.. в обикновения живот е обозначавал задължение да се докара длъжника. СбНУ ХХХIII, СХLVI-СХLVII. Но ако предположим, че Съветника при новата редакция си е съставил и нова програма, да пригледва, т. е. да гледа и да не довижда.., тогаз думата приглед е на мястото си и обозначава напълно характера на този лист. Г, 1863, бр. 10, 83. обозначавам се, обознача се страд. Така е и във военно време. Видове войска и оръжие, командни щабове, позиции и укрепления на неприятеля се обозначават със сини условни знаци, а собствените — с червени. Ал. Гетман, ВС, 206. Другарството и приятелството често пъти се обозначават с думата дружба. МПр VII кл, 1980.

— От рус. обозначать.