ОБОЗНАЧЀНИЕ

ОБОЗНАЧЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Книж. 1. Само ед. Обозначаване, означение. — През ваканцията ще си водите метеорологически дневник.. С обозначение на видовете валежи и тяхното количество. Тонич, ББК, 21. При постъпването на машините за ремонт не се съставя ведомост с точно обозначение какъв ремонт има да се прави. РД, 1950, бр. 167, 1.

2. Нещо, което е отбелязано; бележка, знак. Някои композитори отбелязват темпата на композициите си на родния си език, но обозначенията на италиански са приети като международни. Св. Четриков, ОУМ, 48. За да си представим според чертежа машината, трябва да умеем "да четем чертежа", да разбираме прилаганите начини на изобразяване, да знаем условните обозначения. Псих. Х кл, 115.

Списък на думите по буква