ОБОЗРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОЗРА̀, ‑ѐш, мин. св. обозря̀х, прич. мин. св. деят. обозря̀л, ‑а, ‑о, мн. обозрѐли, прич. мин. страд. обозря̀н, ‑а, ‑о, мн. обозрѐни, св., прех. Остар. Книж. Обхвана с поглед; огледам. Родените и пораснали в градовете не знаят каква радост е за нас, погражданчените селяни, да излезем на поле широко. Обозреш простора, сърцето ти се разтвори. П. Росен, ВПШ, 16. Славейко разполага само с едно мигновение, за да обозре замайващото множество. Б. Болгар, ВН, 1960, бр. 2907, 2. обозра се страд.