ОБОЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБО̀Й, ‑о̀ят, ‑о̀я, мн. ‑о̀и, м. Муз. Дървен духов музикален инструмент във форма на коническа тръба с отверстие и клапи, по височина на тона среден между флейта и кларинет. Каталогът на творбите му [на Бетховен], написани във Виена преди 1800 г., обхваща голям брой концерти, триа,.. различни пиеси за обой, кларинет, флейта, корна, фагот,.. комбинирани и свързани заедно по най-различен начин. В. Йонова и др., Б, 29.

◊ Алтов обой. Муз. Английски рог.

— От фр. hautbois през нем. Oboe.