ОБО̀Л

ОБО̀Л м. 1. Истор. В древна Гърция — монета със стойност една шеста от драхмата. Перикъл искал, щото секий, и най-бедният атинский гражданин, да приема участие в господарственото управяние; затуй той наредил плата на съдниците, най-напред по един, после по три обола на ден. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 204.

— От лат. obolus, гр. |βολός през рус. обол или фр. obole.

Списък на думите по буква