ОБОРАВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОРА̀ВЯМ, ‑аш, несв.; обора̀вя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Правя някой да се съвземе, да дойде на себе си. Колко време бе спал, той не знаеше — стресна го и го събуди висок протестен рев на малкия му син. Но този рев го оборави и разтревожи. Г. Караславов, ОХ IV, 497. оборавям се, оборавя се страд.

ОБОРА̀ВЯМ СЕ несв.; обора̀вя се св., непрех. Диал. Съвземам се, идвам на себе си; окопитвам се, свестявам се. С вперен поглед в Тодора той подскочи като котка и докато Тодор се оборави, видя над главата си голям остър нож. Й. Йовков, ЖС, 107-108. Първи нападнаха турците откъм Трявна, отдето най-малко ги очакваха. Докато въстаниците се оборавят и прехвърлят няколко чети нататък, врагът едва не влезе в Габрово. Д. Рачев, СС, 246-247. Заведнъж му почерня на очите, той са прекатурна и, луп! падна с главата надолу; кръвта потече от носа му.. Иванчо поотвори очи си уплашен от слабостта си, оборави са завчаски и повдигна са, та седна. Ил. Блъсков, ПБ II, 85-86.