ОБОРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБО̀РВАМ, ‑аш, несв.; обо̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Доказвам неверността, несъстоятелността на нещо (твърдение, идея и под.). В своята книга.. с голямо литературно майсторство Галилей разказва за своите наблюдения, излага интересни мисли, оборва по великолепен начин нелепи теории. М. Калинков, ГГ, 59. Опитен в споровете, с много силни доводи Кирил оборвал противниците си.. Всеки народ според него може и трябва да чете и пише на род‑
ния си език, защото няма богоизбрани и богоненавистни народи. Ист. VII кл, 22. Документите ми са редовно подписани и никой не може да ги обори. Т. Влайков, Съч. III, 222. Най-жалното е това, че син Ви като е лишен от ораторското изкуство, не е в състояние да обори клеветите на завистниците. С. Попов и др., ТБП, 20.
2. Диал. Вземам надмощие в борба или в битка; надвивам. Златьо е бил много юнак човек: никой не е можал да го обори, никой не е можел да го надбегне. П. Хитов, МП, 122. Нашите привърженици растат тука. Но и колкото да порасне числото им, ние сме слаби с наша сила да борим Бърдоква. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 50. А можеха, според нас, тия народи много лесно да оборят Турция, ако само бяха изведнъж или поне наскоро вдигнале съгласно народните пряпорци против общия враг. НБ, 1876, бр. 30, 116. Помни изкушенията, на които особно си изложен, за да бъдеш готов да им противостоиш и да ги обориш. ИЗ 1874-1881, 1882, 87.
3. Прен. Разг. За сън, дрямка, грижа — обхващам, завладявам изцяло някого; надвивам, налягам. Нервите му бяха така опънати, та мислеше, че не ще заспи. Но призори сънят го обори. Б. Несторов, АР, 208. Аз лежах и усещах как полека ме оборва дрямка, ала не бях още заспал. Г. Райчев, Избр. съч. I, 70. Нея нищо не я болеше. Само една немощ я беше оборила и за една-две седмици тя съвсем отслабна. Елин Пелин, Съч. III, 126. Но какво да прави сега? Да го остави [убитото момче] и да си отиде? Ще си мълчи, никой да не знае, че е бил в този край.. "Ще го оставя!" реши Юрталана и изведнъж го обори умора, ужас и отвращение. Г. Караславов, С, 43. "Тежка ме грижа налегна, / големо гайле обори." Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 130.
4. Поет. За глава, лице, поглед и под. — отпускам надолу; навеждам, свеждам.Явор дойде зад нея, прегърна я и галено обори глава на рамото ѝ. — Не се сърдиш вече, нали, мамо? М. Грубешлиева, ГР, 114. Велко не издържа, обори очи, а тя продължи тържествуваща в сърцето си, очите ѝ святкаха лукаво. Д. Талев, И, 231. Ръце / отпусна той и смъртнобледен лик / безпомощно обори на гърди. П. П. Славейков, ЕП 1907, 55. оборвам се, оборя се страд. Райна е дала на Анчето също едно завещание. Вместо да се влачим по съдилища, да харчим пари за адвокати, нека тука човешки разрешим въпроса. Твоето може да се обори. В. Бончева, АП, 129. Лекостта, която кара да ся вършат работите плитко, е много мъчно да ся обори. Й. Груев, Н, 1881, кн. 4, 356.
◊ Оборвам / оборя глава. Разг. Угрижвам се, отчайвам се, обезсърчавам се, унивам. Селяните, като попарени, оборват глави. Те не знаят — Босната прав ли е или не. С. Чилингиров, ХНН, 214.