ОБОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБО̀РЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. 1. Който се отнася до обор (в 1 знач.). Оборна миризма. Оборни помещения.

2. Спец. Който става, който се извършва в обор (в 1 знач.). Оборното отглеждане на животните се харектеризира с това, че повечето време те прекарват в помещението и там получават храната си, там се доят, почистват и пр. Осн. сел. стоп. VIII кл, 129. В сравнение с другите говежди породи,.. от сименталите се получава най-доброкачествено месо; те са и най-подходящи за оборно угояване. Кр. Генджев и др., Ж, 32. В Загорци няма естествени ливади за получаване на фураж. Всичкият добитък е на оборно хранене. РД, 1950, бр. 223, 2.