ОБОРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБО̀РСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прил. от обор. Разводи коня, върза го за халката на оборската врата и се залови да го отседли. К. Петканов, ОБ, 250. През широкия процеп на полуразрушения от бомбардировката оборски таван надничаше осеяното с едри звезди лятно небе. Васил не можеше да отмести поглед от него. Ст. Дичев, ЗС I, 223. В голямо оборско пространство се събирали над 600 коня. СбНУ ХLV, 193.

◊ Оборски тор. Органичен тор, смес от изпражненията на домашните животни и постелята им в обора. Торовете се делят на две основни групи — органични и минерални.. Към първата група се отнасят оборският и птичи тор, торфът. Д. Георгиев, ТЖР, 52. Торенето с оборски тор е едно от основните мероприятия за получаване на постоянни и високи добиви. ВН, 1955, бр. 200, 2.