ОБО̀РЧЕ

ОБО̀РЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от обор. Направи напокон къдя излека оборче за телците, а на другата страна.., направи кочина на свинята. Т. Влайков, Съч. II, 292. И знаеш ли какво ми каза.. Че ти като председател на стопанството не си направил всичко необходимо да се построят просторни, хигиенични обори за добитъка, ами сте го оставили да се блъска в тясни, затъмнени оборчета, където кравите си трошат взаимно ребрата и си чупят рогата. ВН, 1960, бр. 2857, 4.

Списък на думите по буква