ОБОСНОВАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОСНОВА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Книж. Отгл. същ. от обосновавам и от обосновавам се. Една твърде голяма част от математическите знания, изучавани в училище, се отнасят до намиране и обосноваване на различни правила за решаване на определени математически задачи. Матем., 1965, кн. 6, 27. На А. М. Ляпунов принадлежи теоретичното обосноваване на закона на Гаус за разпределение на случайни величини. Матем., 1968, кн. 5, 6.