ОБОСНОВАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОСНОВА̀Н, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от обоснова̀ като прил. Книж. Който е подкрепен с доказателства, с аргументи; аргументиран, мотивиран. В театъра постъпваха годишно няколко десетки български пиеси от известни и неизвестни автори и за всяка от тях той [Яворов] беше длъжен да дава обосновано мнение. М. Кремен, РЯ, 497. Той [Можайски] направил няколко добре обосновани предложения за

увеличаване скоростта на тогавашните платноходи. Р. Радулов, ИГ, 30.