ОБОСНОВАНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОСНОВА̀НОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на обоснован; аргументираност, мотивираност. Резултат от обмислеността, обосноваността на решенията е тяхната твърдост. Решителният човек е твърд във взетите от него решения. Псих. Х кл, 154.