ОБОСНОВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОСНО̀ВКА ж. Книж. 1. Обосноваване. Константин Философ води прения с юдеи и мюсюлмани, за да защити православното учение за "светата тройца" и отбелязва успех при неговата защита и обосновка. Е. Георгиев, Пл, 1969, кн. 5, 59.

2. Доказателство, аргумент в подкрепа на теза, мнение, позиция и под. И войната мени своя характер.., нови обосновки се дават за нейната необходимост, нови средства се раждат, които целят нейното предотвратяване. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 216. За всяка тема следва да се дава задълбочена обосновка като ясно се определи целта ѝ. РД, 1959, бр. 300, 4.