ОБОСОБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОСОБЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Книж. Който се отделя, изпъква всред другите, който е относително самостоятелно оформен. Всяка област на страната има своя обособена носия с типична форма и украса, изразена в кройка, везмо и тъкан. СбНУ IV, 9. Меката белота на чаршафа върху кушетката за прегледи, никелният блясък на приборите в малкия инструментариум.. — всичко това носеше дъха на един малък, обособен свят, мирен и отдаден на своята цел. Е. Манов, БГ, 210.

2. Грам. За част от изречението — който се отличава с интонационна отделеност и смислова самостоятелност. Обособени части на изречението. Обособено определение. Обособено обстоятелствено пояснение.