ОБОСОБЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОСОБЀНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от обособен. Той [Раковски] твърди, че нашето народностно чувство се запазило само благодарение на религията, разбирайки под това очевидно българската църковна организация, нейните обичаи и ритуали, които в тези години стават символи на национална обособеност. Т. Жечев, БВ, 147.