ОБОСОБЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОСОБЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; обособя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Книж. Отделям част от нещо общо, като я поставям в особено, отделно положение като относително самостоятелна единица. Надявам се, че с тяхна [на рецензентите] помощ съм успял да обогатя гледищата си за разглежданото сложно явление, да обособя собствената си позиция. Хр. Домозетов, ОР, 8. Всеки народ има свой хумор, своя украса и свой ритъм, които заедно.. обособяват неговия стил. Ал. Гетман и др., СБ, 99. обособявам се, обособя се страд. Определения (прилагателни), които стоят след определяемото, обикновено се обособяват. Л. Андрейчин и др., БГ, 256-257.

ОБОСОБЯ̀ВАМ СЕ несв.; обособя̀ се св., непрех. Книж. Отделям от нещо общо, поставям се в особено, отделно положение, като относително самостоятелна единица. В най-дълбока древност животът на първобитния човек се е отличавал с простота, бедност и примитивност.. Хората живеели обединени в родове. По-късно вътре в рода започнали да се обособяват отделни семейства. МПр VIII кл, 5. След излизането си от родовото общество, задругата все повече и повече се обособяваше като стопанска и нравствена общност. Ив. Хаджийски, БДНН I, 20. През време на робството българинът намира сравнително по-благоприятни условия да се обособи и самоопредели. Б. Пенев, НБВ, 4.