ОБОЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; обоя̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑я̀х се, прич. мин. св. деят. обоя̀л се, ‑а се, ‑о се, мн. обоѐли се, несв., непрех. Остар. и диал. Боя се, страхувам се. Джонко неусетно почна да се обоява от нещо..: той само чакаше да го освободят. Но никой не идеше. А. Страшимиров, ЕД, 156. Обърнах се гърбом и продължих работа, но сещах как сърцето ми бие все по-ускорено, как губя самовласт. Обоях се дори, че хората могат да забележат това. Г. Райчев, Избр. съч. I, 221.