ОБРАБОТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРАБО̀ТЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от обработя като прил. 1. Който е бил подложен на обработване. Ние минахме през хубаво обработени поля, градини и лозя, покрай малки зелени реки, в които играеше риба. С. Северняк, ИРЕ, 197. Нарастващите нужди на населението се задоволяват от постоянно засилващ се внос както на обработени кожи, така и на готови обувки от чужбина и износ на нашите сурови кожи. Ст. Младенов и др., ОТК, 6.

2. Прен. За писмен текст, език, стил и под. — който е изгладен, усъвършенствуван до необходимата степен, който отговаря на определени, високи изисквания. Същите недостатъци се забелязват в диалога на автора. От една страна той е обработен, жив, еластичен, остроумен, но от друга някак съвсем неподходящо изящен. С, 1951, кн. 4, 165. Между тия черновки и последнята редакция на обработеното и завършено вече произведение често пъти няма не само прилика, но и съвсем нищо общо. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 167. От запазените няколко негови [на Ст. Караджа] писма и документи се вижда, че той е имал обработен почерк и е можел свободно да излага своите мисли. Н. Ферманджиев, РХ, 174.