ОБРАДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБРА̀ДВАМ, ‑аш, св., прех. Остар. Книж. Зарадвам силно някого. Празничен ден ще ли ме обрадва и пробуди за живот? Ас. Златаров, Избр. съч. III, 324. А това що ни обрадва най-много е, че от написаните до сега спомоществователи,.., повечето подаряват за училища в отечеството ни България. У, 1870, бр. 3, 48. — Синко, Бог изпитва нашата покорност..; той нас не жали, нъ той ще ни утеши и обрадва. Ст. Ботьов, К (превод), 84.
ОБРА̀ДВАМ СЕ св., непрех. Остар. Книж. Зарадвам се силно. Някой почука на портата. Отворих, — влезе Стоян.. Обрадвах са аз и помолих го да влезе вкъщи. Л. Каравелов, Съч. IV, 213. Царят са тогаз йобрадва
/ и на Стояна думаше: / — просто да ти е имане, / че на сиромасите аризва, / .. / та ми ората не измори. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 84.