О̀БРАЗЕН

О̀БРАЗЕН, ‑зна, ‑зно, мн. ‑зни, прил. 1. Който съдържа много образи, който е богат, който изобилства с образи; картинен. Езикът на Вазов! Езикът му има всичките приливи на един светъл кристал, ту живописен и образен, според характера на темата, до която се докосва, и всякога чист, топъл и увлекателен. К. Величков, ПССъч. VIII, 138. Младежите го гледаха прехласнато... Искаше им се още да седят така близо до него,.. да слушат напевната му и образна реч. К. Калчев, ЖП, 216. Съвсем друго нещо е преценката на един поет-художник. У него няма догми, умувания, обоснования, а само спокойно визионерство или превъплътяване чрез образно мислене. Сб??СЕП, 155. На някои от своите "спомени и характеристики" Миндов е дал надслови, които говорят за неговото образно виждане на хората и нещата. ВН, 1953, бр. 292, 4.

2. Рядко. Който се състои от изображения. Пастирската дърворезба се изразява нерядко и в образна скулптура. Така самотният творец Йордан Миалов от с. Челопеч между многото свои резбовани хурки, кобилици и лъжици изработва и малка дървена статуетка с бюст на легендарния средногорски войвода Георги Бенковски. СбНУ IV, 83.

Образно писмо. Истор. Начален период от развитието на човешката писменост, когато съобщенията между хората се предават с образи, рисунки на предметите; пиктография. Около 3 500 г. пр. н. е. египтяните създали своя писменост. Пишели, като рисували образите на различни предмети. Това писмо се нарича образно. Ист. V кл, 1980, 60.

Списък на думите по буква